Мнозинството български граждани са убедени, че демокрацията е най-добрата форма на държавно управление за България, но са неудовлетворени от начина, по който функционират демократичните институции и по който се пишат и прилагат законите в страната. Огромни групи от населението остават изолирани от обществения живот, не участват в процесите за взимане на решения и не се чувстват представени в органите на местната и централната власт. Това показват данните от ново национално-представително изследване на общественото мнение, проведено от Институт „Отворено общество“ - София в периода март-април 2015 година. Изследването цели да установи какви са обществените нагласи в България спрямо основните ценности на Европейския съюз като демокрация, върховенство на правото и основни права на гражданите и кои са предизвикателствата пред тяхното практическо приложение. Изследването е представено на конференцията „Демокрация и гражданско участие. Ролята на неправителствените организации“, организирана в рамките на Третата годишна среща за насърчаване на сътрудничеството и обмен на добри практики на Програмата за подкрепа на НПО в България по ФМ на ЕИП.
В рамките на проучването 52% от пълнолетните граждани изразяват мнение, че демокрацията е най-добрата форма на държавно управление за България. Анкетираните, споделящи това мнение, са мнозинство сред привържениците на всички основни политически партии с изключение на БСП. В страната няма почти никаква обществена подкрепа за възпроизвеждане на чужди модели на управление, които не са съвместими с ценностите на либералната демокрация. Според мнозинството български граждани държавите, които се управляват най-добре и от които България трябва да вземе пример, са Германия (посочена от 40% от анкетираните), Швейцария (14%) и Великобритания (14%). Едва 6% от анкетираните посочват Русия като пример за подражание, а 2% посочват Китай.
Едно от достиженията на демократичното управление на България към момента е увереността на преобладаващото мнозинство от гражданите, че могат свободно да се ползват с основните си граждански права. Близо 2/3 от респондентите смятат, че няма риск да загубят работата си или да станат жертва на произволно насилие, ако критикуват публично решенията на правителството или ако участват в протести срещу властта. Почти 80% от респондентите смятат, че няма риск да загубят работата си или да станат жертва на произволно насилие, ако открито и публично изразяват своите религиозни предпочитания или ако говорят публично на език, различен от българския. Над 70% от респондентите смятат, че за тях няма да има негативни последици, ако се запишат в синдикат на работното си място. Тези данни показват, че правото на свободно изразяване и сдружаване е припознато от мнозинството граждани като действително гарантирано.
Има обаче и не малки групи граждани, които смятат, че могат да станат жертва на произволни действия от страна на правоохранителните органи или да претърпят вредни последици от участието си в публичния живот и може да се предположи, че тези опасения влияят на начина, по който те упражняват гражданските си права. Всеки четвърти от респондентите смята, че има вероятност през следващата година телефонът му да бъде подслушван от полицията, всеки пети смята, че е вероятно в дома му да нахлуе полиция без съдебна заповед или да стане жертва на полицейско насилие, а всеки десети – че може да бъде хвърлен в затвора без съд и присъда.
Забелязва се концентрация на подобни опасения сред определени групи граждани. Страхът от подслушване е най-силно изразен в София, където 42% от анкетираните смятат, че телефонът им може да бъде подслушван от полицията, сравнено с 28% средно за страната. Страхът от уволнение заради публично изразяване на критично отношение към правителството е по-силно изразен сред заетите на държавна работа и тези, които са самоопределят като роми. 35% от заетите на държавна работа изразяват подобно опасение в сравнение с 22% средно за страната и 18% сред заетите в частния сектор.
Широко разпространените дискриминационни нагласи са допълнителен фактор за изключването на широки обществени групи от политическия живот. При равни други условия 70% от респондентите не биха гласували за кандидат за кмет от ромски произход, 66% не биха гласували за кандидат за кмет, който е мъж-гей или жена-лесбийка, 62% не биха гласували за кандидат за кмет, който е български гражданин от турски произход. Повече от половината от респондентите не биха гласували и за твърде млад или твърде възрастен човек, а 1/3 не биха гласували за човек с увреждане. Жените на пръв поглед не са обект на дискриминация – средно за страната 80% от респондентите казват, че при равни други условия биха гласували за жена – кандидат за кмет, но тази подкрепа е 12% по-ниска сред респондентите, които се самоопределят като турци и с 30% по-ниска сред респондентите, които се самоопределят като роми.
Съществуващите дискриминационни нагласи, пречките пред участието на големи групи граждани в публичния живот и все още липсващите достатъчно гаранции за върховенство на правото се очертават като основните предизвикателства пред функционирането на демокрацията в страната.
Огромното мнозинство от хората (80%) не участват в никаква организирана форма на обществен живот. В политически партии членуват под 8% от анкетираните, в профсъюз заявяват, че членуват 7%, а в НПО, читалище или спортно дружество – съответно под 5%. Всеки трети заявява, че не би направил нищо, ако е недоволен от управлението на страната. Проблемът с не-участието е особено остър сред живеещите в селата, сред възрастните хора, сред нискообразованите и безработните.
Мнозинството граждани не се чувстват представени в органите на централната и местна власт. 54% от анкетираните заявяват, че не могат да посочат нито един депутат в Народното събрание, на който имат доверие или който защитава техните интереси. Едва 24% от анкетираните, заявяват, че могат да посочат такъв депутат, а 22% не могат да преценят. Сходна е ситуацията и с местните органи на власт. 46% от анкетираните не могат да посочат нито един общински съветник, на който имат доверие или за който смятат, че защитава техните интереси. Само 32% от гражданите могат да посочат поне един съветник, на който имат доверие, а 22% не могат да преценят.
Сред гласуващите доминира разбирането, че мнението на членовете на политическите партии далеч не е основния фактор, който определя политиката на партиите. Според мнозинството от респондентите (52%) лидерите на партиите еднолично имат най-голяма влияние при определяне на тяхната политики, докато едва 23% смятат, че редовите членове на партиите имат подобно влияние. 38% смятат, че представителите на бизнеса имат голямо или много голямо влияние върху управлението на партиите. Притеснително е, че 67% от анкетираните са убедени, че организираната престъпност има голямо или много голямо влияние върху някои от основните партии в страната.
Върховенството на правото и качеството на законите остават основен неразрешен проблем на българската демокрация. 77% от респондентите не са съгласни с твърдението, че законите в България се прилагат еднакво за всички, 69% не са съгласни с твърдението, че законите са ясни и разбираеми, а 58% не са съгласни с твърдението, че законите са справедливи. Повече от една трета от хората не са съгласни с твърдението, че съдилищата могат да попречат на правителството да нарушава закона, а 42% смятат, че ако им се наложи да стигнат до съд, по-скоро няма или категорично няма да получат справедлив процес.
Резултатите от проучването на общественото мнение налагат необходимостта от извеждането в приоритет на такъв вид публични политики, които могат да решат едновременно проблема с гражданското (не) участие и да съдействат за установяване на върховенство на правото и подобряване на качеството на законодателството.
Такива политики могат да бъдат насочени към:
- Създаване на безплатна и общодостъпна база данни с пълните текстове на действащото законодателство;
- Подобряване на отчетността на органите на централна и местна власт – има значителна обществена подкрепа за това отделните министерства да изготвят и внасят годишни отчети в Народното събрание, които да са не просто за изпълнение на бюджета, а за резултатите от работата им по отделни обществени политики;
- Установяване на механизми за включване на гражданите в процеса на вземане на решения на централно и местно ниво – публикуване и обществени обсъждания на отчетите на органите на централна и местна власт и на проектите за нормативни актове. В момента значителна част от законодателната дейност на Народното събрание се основава на законопроекти, внесени от отделни народни представители, а по тях като правило не се организират обществени обсъждания, нито предварителни експертни оценки на законодателството; освен това въпреки, че в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има предвидени механизми за гражданско участие в законодателния процес, те на практика се обезсмислят от възможността водещите комисии да одобряват законопроекти 24 часа след тяхното постъпване и промени в законите да бъдат гласувани само 2 дни след внасянето им;
- Увеличаване на мястото на програми за гражданско образование в училищата.
Още акценти от изследването можете да намерите тук.
Данните са от национално представително изследване на общественото мнение, проведено сред населението на възраст над 18 г. между 21 март и 9 април 2015 г. по метода на интервю лице в лице по стандартизирана анкетна карта. Респондентите са подбрани чрез двустепенна гнездова извадка. При планирани 1200 интервюта са осъществени 1178. Максималната стохастична грешка е ±2,9%. Изследването е финансирано по проект „Състояние на демокрацията“ на Правна програма на Институт „Отворено общество“ – София.
* Текстът е на Програма за подкрепа на НПО в България по ФМ на ЕИП
Няма коментари:
Публикуване на коментар