Чували ли сте наскоро младежи на 15,16 и 17 години да
декламират дружно и с невероятен патос баладата „О, Шипка!“. Ние имахме това
щастие на 1 март, а изненадата ни поднесоха съвсем неочаквано ученици от ПТГ „Иван
Райнов“ – Ямбол, изявили желание да се запознаят в навечерието на Националния
ни празник по-обстойно с историята на ямболското участие в освободителната
война.
Музеят на бойната слава в Ямбол е отворен за всеки, който
иска да научи повече за ямболското опълчение, за Михо Георгиев и 29-и ямболски
пехотен полк, който първи превзема Одрин на 26 март (13 по стар стил) 1913 г. – решителната битка, с която се слага край на Балканската война. А
и директорът на музея подп. Милчо Начев може с часове да ви разказва за Пионерните
казарми и участието на ямболци във войните, както направи и на 1 март, когато
посетихме заедно с учениците музея. Но ние, от клуб „Соотечественик“, Дружество
за приятелство с народите на Русия и ОНД-гр. Ямбол и Читалище „Умение-2003“
решихме да разчупим стандартните обиколки на музейната експозиция с викторина и
неформален разговор за историята.
В програмата на учениците широко е залегнала темата за световните
войни, но българската история се изучава основно в последния курс, предупреди
ни Радостина Демирева, преподавател по история в ПТГ „Иван Райнов“. Но
експресните отговори на младежите за Санстефанския мирен договор, за Берлинския
конгрес и други, че тя умее истински да увлича учениците в историческите
събития. Ала конкретно за историята на Ямбол в часовете в училище време няма.
Затова за нас не беше учудващо, че децата не свързват датата 17 януари с
Освобождението на Ямбол от османско робство, че не са се заглеждали в паметника
на полковник Бакланов до сегашния Общински детски комплекс (бившето училище „Кирил
и Методий“).
Надежда Иванова – председател на клуб „Соотечественик“ ги
върна в далечната 1878 година през месец януари, когато жителите на Ямбол,
виждайки отначало руските войници от 23-и Донски казашки полк начело с полковник
Николай Бакланов, се покриват, защото мислят, че идва поредната османска орда
да граби и убива. Разказа за построяването на първия руски храм-паметник на
Бакаджика „Александър Невски“, чиято 140-годишнина ще празнуваме на 6 юни 2019
г .
С въпрос за генерал Николай Столетов, по чиято идея е
построен храмът на Бакаджика, председателката на Дружеството за приятелство с
народите на Русия и ОНД-Ямбол Мария Димитрова провокира младежите да зарецитират
в един глас и абсолютно без грешка „Три деня младите дружини как прохода бранят…“.
Което ни убеди, че не само Радостина Демирева, а и преподавателката по литература Дора Георгиева
в ПТГ „Иван Райнов“ е оставила трайна диря в съзнанието на децата за
българската история.
Секретарят на НЧ „Умение-2003“ Дияна Бончева допълни фактите
от миналото ни, с които като българи трябва да се гордеем, с документираното в
световната военна история признание, че българската армия, в това число и 29-и
ямболски пехотен полк, първа използва радиото като свръзка още по време на
Балканската война. Разказа им и за Стелияна Параскевова - създателката
на първообраза на българския трибагреник, чийто баща Иван Параскевов е роден в Ямбол и е част от хъшовете ни в
Браила, където и 14-годишната му дъщеря ушива знамето за българските
доброволчески дружини.
Подполковник Милчо Начев обясни и за ямболския цепелин –
единственият, заради който „Български пощи“ валидира специална пощенска марка
през 2017 година. Уникалното съоръжение е носело номер L-59 и се е числяло в
щата на немската армия. През Първата световна война L-59 е бил дислоциран в
хангар край ямболското село Кабиле. През 1917 г. цепелинът поставя световен
рекорд, изминавайки разстоянието от Ямбол до Хартум в Судан и обратно за 95
часа и 5 мин. Благодарение на германска неправителствена организация, с която ямболските
военни си партнират, снимки от хангара и цепелина днес могат да се видят в
Музея на бойната слава.
„България дарява“ е национална кампания за популяризиране и насърчаване на дарителството към граждански организации.
