ОИЦ-ЯМБОЛ СЪБРА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЧИТАЛИЩА ОТ ОБЛАСТ ЯМБОЛ

ОИЦ-ЯМБОЛ СЪБРА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЧИТАЛИЩА ОТ ОБЛАСТ ЯМБОЛ

11.12.2014

Днес, в офиса на Областен информационен център - Ямбол (ОИЦ-Ямбол) читалищни дейци от общини в област Ямбол, се включиха в информационна среща на тема: „Роля и възможности за читалищата през периода 2014-2020 г.".
Събитието беше организирано съвместно от ОИЦ-Ямбол и Регионален експертно консултантски и информационен център „Читалища", (РЕКИЦ) Ямбол.
Мария Никова, управител на ОИЦ-Ямбол представи възможностите на читалищата за кандидатстване с проектни предложения през новия програмен период 2014-2020 г.
Силвия Бакалова, експерт в ОИЦ-Ямбол запозна читалищните дейци с Национална стратегията за учене през целия живот, в която на читалищата е отредена ключова роля като центрове предоставящи възможности за неформално и самостоятелно учене за личностно и професионално израстване. В Стратегията читалищата са представени като пример за устойчива културно-просветна институция със специфична мисия да съхраняват и развиват традиционните ценности на нацията, да осигуряват възможности за самостоятелно учене и да бъдат активен фактор за осъществяване на дейности за учене през целия живот в местните общности.
По време на срещата бяха представени две добри практики от реализирани проекти на читалище „Просвета - 1910" - село Тенево и читалище „Умение" град Ямбол.
Иванилина Йовчева представител на РЕКИЦ „Читалища" акцентира върху основните задължения и отговорности на народните читалища и възможностите за представяне на предложения за тяхното бъдещо развитие пред Министерството на културата.
За пореден път ОИЦ-Ямбол събра читалищни дейци за по-успешно сътрудничеството и дискутиране на възможностите за развитие на просветните организации чрез финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
ОИЦ - Ямбол е част от мрежата от 28 информационни центрове за популяризиране на Кохезионната политика на Европейския съюз, създадени с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Техническа помощ", съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.

За допълнителна информация:
Мария Никова
Управител на ОИЦ
Тел.: 046/620189

Доброволци и пиперопроизводители се обединиха срещу вносните ГМО-чушки

Празник на лютата чушка събра в ямболското читалище „Умение 2003” в четвъртък вечер представители на Асоциация Български пипер, Независимия синдикат на потребителите и Движение с екологична насоченост. Уникален видеоколаж „Апология за лютата чушка”, сглобен от доброволците от Потребителски онлайн-център „Умение”, представи историята на пиперливите зеленчуци от Мексико през вкусовите рецептори на Бай Ганьо и съвременните чревоугодници. Сладката раздумка тръгна и покрай масата с домашни консервирани люти чушки, пикантна апетитка, сланинка, боб по манастирски, сирена баница, вино и ракия, осигурени от гости и домакини. Най-страстните привърженици на парещите ястия получиха и ПиперГрамоти за предана почтителност, искрена любов и открито благоговение към лютите чушки.

Над 2000 са сортовете люти чушки, които се използват в световната кухня, 85 вида от тях са създадени в родните ни институти, обясни председателят на Асоциация Български пипер Георги Василев. Пиперът е два пъти по-богат на витамин С от лимона, повишава нивото на хормоните на удоволствието - серотонин и ендорфин. Той е отлично профилактично средство против стрес, дихателни и сърдечно-съдови заболявания, сексуални проблеми и др.

България традиционно е един от най-големите производители и износители на чушки в света. За съжаление, обаче, и този бранш бе ударен от ГМО-индустрията. Днес в големите търговски вериги в България се продават пиперки-мутанти от Полша, които на вид са много красиви, но за сметка на това съдържат повече вода, отколкото сухо вещество, което осигурява полезните витамини.

Обсъжданията родиха идеи за общи инициативи между пиперопроизводителите и доброволците от читалище „Умение”, Независимия синдикат на потребителите и Движение с екологична насоченост срещу вносните ГМО-зеленчуци.  

20 електронни сертификата от НЦЕМПИ за доброволци на “Умение-2003”

20 електронни сертификата бяха одобрени от Национален център “Европейски младежки програми и инициативи” по реализирания от НЧ “Умение-2003” проект “Добровол-ческа работилница за идеи и изкуство”. Сертификатите са с персонални номера от Министерството на младежта и спорта и отразяват придобитите знания и умения от всеки доброволец от участието му в нашата инициатива.

На заключителна пресконференция по проекта младите хора споделиха, че участието им в този проект беше ценно културно и социално преживяване за тях, тъй като им даде им възможност чрез прилагане на формите на неформалното образование да придобият нови знания, умения и опит в сферата на доброволчеството. В организираните обучения и арт-ателиета младите хора усвоиха умения за дърворезба и дърводелство, запознаха се с успешните методи за представяне пред работодатели. Чрез личните си срещи с представители на занаятчийските сдружения и с ученици и преподаватели от Тревненската школа бяха стимулирани да повишат образованието си чрез включване в обучения за чираци.

За младежите, на които предстои да напуснат ДДЛРГ „Юрий Гагарин” и тепърва да се реализират на пазара на труда, това е от особено значение, тъй като вече са стимулирани за лична трудова реализация чрез занаятчийски дейности, а и ще прилагат придобитите умения в ежедневието. Един от участниците в проекта с ромски произход, започна да се обучава като чирак в дърводелска работилница в Ямбол. Друга възпитаничка на ДДЛРГ „Юрий Гагарин” не само повиши успеха си в гимназията, а и в момента се подготвя да кандидатства във ВУЗ интериорен дизайн.

За младите хора без родители посещението в Тревненската школа, Художествената галерия в Ямбол и в църковния храм „Св. Николай Чудотворец” беше незабравимо преживяване. Те не скриха, че за първи път имат възможността да влязат в изложбена зала и да се докоснат до изкуството, както и да разгледат отблизо църковния иконостас, да пипнат иконите. Трудно е да се опише блясъкът в очите им при всяка среща с изявени творци. 

Участието на младежи с различен социален и здравословен статус в планираните дейности стимулира развитието на чувството за толерантност и разбирателство сред младежта.

Участниците в проекта се научиха също да подготвят, издават и разпространяват електронен бюлетин, да изработват рекламно-информационни материали, да представят по оригинален начин своите идеи пред медиите и обществеността.

 Груповите занимания им дадоха възможност за общи дискусии и обмяна на идеи за решения по различни проблеми, с които се сблъскват младите хора. С изработените от тях уникални предмети ще се организират благотворителни акции и изложби-базари в помощ на деца, млади хора и възрастни с увреждания и в затруднено финансово положение.

Младежките лидери и представителите на неправителствените организации, които бяха включени в дискусионния форум с хепънинг на доброволчеството, натрупаха нови знания и опит при обмяната на идеи и добри практики за доброволна дейност.

Нови умения за работа с млади хора със специфични социални потребности придобиха и ръководителят по проекта, лекторите по различните теми.

Същото важи и за занаятчиите, които за първи път се сблъскваха с темата „доброволчество” не само на думи, а чрез пряко участие в реални дейности с доброволци.

Проектът по договор с НЦЕМПИ приключи, но заниманията в Доброволческата работилница за идеи и изкуство продължават. Младежите вече подготвят своя нов проект.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА АСОЦИАЦИЯ „БЪЛГАРСКИ ПИПЕР” ГЕОРГИ ВАСИЛЕВ: Няма прост и грозен доброволец

 „Няма прост доброволец. Всички, които познавам, са знаещи и можещи. Няма и грозни доброволци. Доброто разкрасява лицата им”. Това заяви председателят на Асоциация „Български пипер” Георги Василев, който има 45 години стаж като доброволец, по време на организирания от читалище „Умение-2003” дискусионен форум „Доброволчеството – основа за професионална реализация на младите хора”. Инициативата е част от дейностите по проект „Доброволческа работилница за идеи и изкуство”, финансиран от Национален център „Европейски младежки инициативи” по Националната програма за младежта. 

„Повечето от хората приемат доброволчеството единствено като безплатен труд. Реално то ни дава много знания, нови контакти. От доброволческите акции, в които съм участвал, научих неща, които нито един университет не може да ми предложи”, сподели Андрей Беленозов от сдружение „Движение с екологична насоченост”.

Доброволците от ямболската организация на Български младежки червен кръст бяха сред първите помощници на спасителните екипи по време на трагедията на Бакаджика през 2009 г. Членовете на сдружението на младите психолози „4 април” помагаха на хората след наводнението в село Бисер през 2012 г. С подобни акции младите хора успяват да усвоят умения за справяне в критични ситуации. Своя опит в работата с доброволците споделиха и представителите на Ямболски младежки информационно-консултативен център, фондация „Мостове над Тунджа” и Младежка банка –Ямбол. 

Участниците във форума бяха единодушни, че всички инициативи на различните неправителствени организации възпитават младежите да работят в екип, да не се притесняват от общуването с различни по статус, възраст или етнос хора, да организират работата си, да проявяват инициативност и креативност – все неща, които работодателите търсят в биографиите на служителите си.

Идната седмица 15 младежи от читалище „Умение-2003” ще получат първите за ямболска област електронни сертификати от Национален център „Европейски младежки програми и инициативи” по Националната програма за младежта, които ще са с уникални номера от Министерството на образованието, младежта и спорта. На Запад подобни документи дават приоритет при кандидатстване за работа или във висше учебно заведение. Част от ВУЗ-овете в България и представителствата на международните компании вече също са признали сертификатите като свидетелство за опита на кандидатите. За съжаление, обаче, малко от българските фирми насърчават доброволчеството.

„Истината е, че ние малко познаваме работата на неправителствените организации. Същевременно един от основните проблеми младите хора да не търсят работа в цеховете, са ниските заплати и това, че са осигурявани на 4 часа, а реално работят по 8-12”, призна собственикът на дърводелски цех Атанас Калчев.    

Бизнесът подава ръка на местните гимназии, но професиите, в които бизнесът желае да инвестира, не винаги са желани от младите хора. В Ямбол вече втора година няма направление машиностроене, трета година няма заявка за такава паралелка, сподели експертът от Регионалния инспекторат по образование Роса Георгиева. Тази година са заявени нови специалности – оператор дървообработване и фризьорство. Най-много кандидати по традиция обаче има за икономическите специалности и направление селско стопанство.

Новата програма „Младежка гаранция”, утвърдена от Брюксел и приета в България, дава възможност на младите хора до 29 години да повишат своята квалификация и да получат реални предложения за работа. В Ямбол вече има възползвали се от тази възможност, разясни Веселин Недялков от Бюро по труда.

Учители от местните професионални гимназии по земеделие и по хранителни технологии, занаятчиите, представителите на асоциация „Български пипер”, на образователен център „Аксес-консулт”, на инспектората по образование и на Бюрото по труда, приветстваха настоящата инициатива на читалище „Умение-2003”, чрез която 15  младежи усвоиха начални умения по дървообработване и дърворезба. В дискусията възникна и идея неправителствените организации съвместно да създадат регистър на доброволците чрез издадените по различни програми сертификати, който чрез Бюрото по труда да подпомага работодателите при подбор на кадри.

Проведе се обучение “Моята кариера”

Своя фирма за изкуство и идеи създадоха неформално младите хора по време на обучението „Моята кариера”. Разпределянето на постовете и отговорностите в нея беше извършено на конкурсен принцип, като за целта младежите трябваше да попълнят собственоръчно автобиография в европейски формат, да се явят на интервю пред двама изключително недоверчиви към доброволческия опит изпитващи. На въпроси от рода „Защо смяташ, че като си събирала доброволно отпадъци в Градския парк ще се справиш с работата в офиса?” и „Как в Доброволческата работилница оцениха, че имаш креативно мислене?” беше подложена дори кандидатката за чистачка.

По време на обучението лекторът Калоян Калиманов представи пред младите хора възможностите за повишаване на тяхната квалификация по програма „Младежка гаранция”, схемите „Ново начало”, „Аз мога повече”, „Развитие”, „Подкрепа за заетост” и др. Обсъдени бяха и изискванията за обучение като чирак, съгласно Закона на занаятите. В дискусията младите хора сами стигнаха до извода, че работодателите не са благодетели, пред които чинопоклонически трябва да свеждаме глави. Трудовите отношения са от двустранна изгода и в този смисъл двете страни  са равноправни. Затова още при избора на дадена позиция, трябва добре да проучим фирмата и нейната политика за кариерно развитие на служителите. Не си струва да кандидатстваме за работа при мениджър, който не търси мислещи работници, а хора-машини.   

ОБУЧЕНИЯТА ПО ДЪРВОДЕЛСТВО И ДЪРВОРЕЗБА ПРОДЪЛЖАВАТ

Ателиетата се провеждат два пъти седмично в създадената от добро-волците „Доброволческа работилница за идеи и изкуство”. С помощта на фасилитатора Костадин Иванов – професионален дърворезбар от Тревненс-ката школа, младите хора овладяват умения по рисуване на стилизирани фигури, рисуване на тези фигури върху глина и дърво, да пирографират, резбоват и оцветяват дървото. Изработват плочки със зодии, дъски за хляб, дървени лъжици, нощни лампи и други сувенири, които пренесоха в домове-те си. Имаха и 2 изнесени занятия в дърводелски цех, където се запознаха с машините за обработка на дърво и имаха възможност на професионалния дърводелски тезгях да шлифоват и лакират изработени от тях предмети.